Open
Open

Палевъзстановка на карста от района на Странджа

Алпийска еволюция на Странджанската тектонска зона

Късен перм – късен триас. В условията на рифтинг, на територията на съвременна Странджа е установена пелагична (склонова?) обстановка на седиментация. На север е развита пасивна континентална окрайнина (Палеомизийска платформа). През средния триас се отлагат карбонатните седименти, които в наши дни са арена на активни карстови процеси. В началото на късния триас (нор-рет) е протекла компресия и инверсия на рифтовите басейни. Палеотетиския океан се затваря.

Ранна юра – ранна креда. Започва отварянето на Неотетиския океан. Развитие на Раннокимерския ороген – компресия и навличане на Велекската единица в края на средната юра. В края на ранната креда – окончателно развитие на Кимерския ороген. Триаските седименти се навличат върху юрски седиментни комплекси.

Късна креда. Субдукция в северна посока на Тетиската океанска кора. Развитие на островно-дъгова система. В края на епохата – ясно изразена проява на колизия, компресия (Ларамийския ороген) и нискостепенен метаморфизъм, засегнали активно и Странджанската тектонска зона.

Среден еоцен. Прогресивно нарастване на Алпийския ороген, удебеляване на кората, съпроводено с ексхумация на ядкови комплекси от вътрешната част на гънково-навлачният пояс.

Среден миоцен. Окончателно формиране на Алпийския ороген. Районът на Странджанската тектонска зона продължава да бъде суша. Стартира ясно изявена екстензия, продължаваща до наши дни.

Наши дни. Странджанската тектонска единица има белезите на асиметричен северновергентен антиклинорий, централен елемент на който се явява централната Странджанска антиклинала. Има характер на позитивно гънково съоръжение, в ядката на което се разкриват (в горната част на р. Велека) гранити и метаморфити с допалеозойска и докамбрийска възраст. В бедрата се разполагат метаморфозираните седименти на триаса и юрата.

 

Paleo

 

2_Paleorecostructions_T2_map


line