Open
Open

Геология на района

Изучаваният участък попада на територията на картен лист Желязково (сега Момина църква). Скалните разновидности, с изключение на тънкия почвен слой в близост до речната система, са представени от варовици с триаска възраст. Присъствието на тези варовици обуславя и наличието на карстова система в района. Всички карстови образования в района са разположени от лявата страна (южна посока) на река Младежка.

Варовиците са дефинирани като Малкотърновска свита (Чаталов, 1985а), като названието произлиза от близко намиращия се гр. Малко Търново. Типовият разрез се намира в местността Магарешки баир, северозападно от с. Бръшлян. Малкотърновската свита лежи чрез дислокационна навлачна граница върху юрските скали от Източнотракийската група. Свитата е изградена от мрамори и прекристализирали в различна степен варовици. Мраморите са сиви, бели, розови или с ивичеста текстура, обусловена от редуването на различно оцветени ивици. Те са обикновено средно и дебело наслоени. Под микроскопа се наблюдават структури с различна големина на зърната, определящи наличието на едрозърнести до финозърнести структури с реликти от микрит.

В мраморите и варовиците рядко се наблюдават единични прерези от криноиди, дасикладацеи и бивалвии. Определени са само няколко конодонта, които показват среднотриаска възраст.

Geol

Дебелината на Малкотърновската свита достига до 800 m. Разпространена е като широка ивица между гр. Малко Търново и с. Варовник.

Скалите, изграждащи Малкотърновската свита, имат важно практическо значение, тъй като са източник на суровина за декоративно-облицовъчни материали. На картния лист Желязково Малкотърновската свита е показана както самостоятелно, така и заедно с Липачката свита (Пт|-Т£).

Липачка свита (IpTg-Tg)

Названието произлиза от Липачки дол (северно от с. Граматиково). Типовият разрез се намира южно от с. Кондолово в местн. „Св. Елена”. Липачката свита лежи върху Кондоловската свита и се покрива от Граматиковската свита. Варовиците са главните скали. Те са прекристализирали в различна степен. Второстепенни скали са пясъчниците и глинестите шисти. Характерно за строежа на разрезите е ритмичното редуване на тези скали. Пясъчниците се редуват с глинести шисти и образуват пакети с флишоподобен строеж. Но редица флишки белези липсват, поради което формацията се определя като флишоподобна. Смята се, че варовиците и турбидитните пакети са дълбоководни морски образувания на открито море.

Варовиците на Липачката свита съдържат значително количество конодонти и по-малко фораминифери. Наблюдавани са още бивалвии, криноиди и дасикладацеи. Установени са голям брой находища на конодонти, сред които са определени: Paragondolella polygnathiformis (Bodurov & Stefanov), Metapolygnathus nodosus (Hayashi), Ancyrogondolella triangularis (Bodurov) и др., които дават карнска и норска възраст на свитата.

Дебелината на Липачката свита достига до около 1000 -1500 m.

Тя се разкрива като две ивици – северна (от района на с. Бяла вода до района на с.Индже войвода) и южна – от с. Младежко до с. Звездец. Липачката свита е показана както самостоятелно, така и заедно с Малкотърновската свита (в южните части) и заедно с Кондоловската свита (в северната част) на картния лист.

stratigraphic_chart_2008-page-0


line