Open
Open

Води

Повърхностни води

Реките на територията на Странджа принадлежат към Черноморския водосборен басейн. Най-важните реки, които минават през територията ѝ са Младежка, Велека и Резовска.

 

Reka

 

Река Велека е с дължина 147 km, от които плавателна на повече от 9 km. Отличава се с най-добре развита от всички странджански реки приточна система. По-важни леви притоци са реките Младежка, Дяволски дол, Стръмница, Еленица и Трашка, повечето от които извират от рида Босна. Най- дълга е Младежка река (30.4 km, с водосборна площ 232.2 km2). Някои от по-малките притоци на Велека пресъхват при сухи години през летния период поради интензивно изпарение и инфилтрация.

Резовска рекадължината ѝ е 112 km, известна в Турция под името Паспалдереси. Тя е гранична река между България и Турция. Режимът на речния отток в странджанските реки е твърде различен от режима на оттока във вътрешността на страната, което се дължи основно на преходно-средиземноморския климат в съчетание с основните ландшафтни елементи. Подземните води се наблюдават в четири пункта при карстовите извори Докузак, Църногорово, Катун и карстовия извор западно от с. Евренозово, които са част от опорната хидрогеоложка мрежа. Водоносните хоризонти в региона се характеризират най-общо с ниска водообилност. Експлоатационните ресурси на подземните води в терасите на р. Велека възлизат на 160 l/s (в т.ч. привлекаеми от реката 70 l/s). От водовземните съоръжения на населените места по поречието на реката се черпят общо 21 l/s, или потокът е със значителен свободен капацитет.

Подземни води

Около 94% от баланса на странджанския район се обезпечава от карстови и пукнатинно-карстови води. В района на Малко Търново те образуват напълно обособен водоносен хоризонт. Открити са около 120 карстови извора, но само 30 от тях са с дебит над 1 l/s. Най-големият от тях е Докузак, който събира водите си от малмските варовици на Стоиловския карстов басейн и има средномногогодишен дебит 257 l/s (максимален дебит до 1038 l/s). През 1960 г. той е каптиран за нуждите на флотационната фабрика в Малко Търново. По-известни са също изворите Големият врис (10-40 l/s) и Махленски врис (11-36 l/s) в гр. Малко Търново, извори Църногорово (средномногогодишен дебит – 10 l/s) и Езерото, разположени югоизточно от града, извор Катун (средномногогодишен дебит – 123 l/s), разположен северно от с. Бръшлян, Бакъджишкият врис и др.

Карстовите води са пресни, с ниска минерализация (от 0.2 до 0.4 mg/l). С известни изключения (извор Големият врис в центъра на М.Търново) водите са чисти, но са силно уязвими от замърсяване. Водите от триаските водоносни хоризонти на босненската група са от хидрокарбонатно калциев тип, пресни от умерено твърди до твърди. В неразчленения странджански тип триас са формирани води с по-пъстър състав. Особен интерес от тази група представляват карстовите извори при с. Младежко. По състав водата тук е изключително хидрокарбонатно-калциева с минерализация 0.5 g/l и обща твърдост 5.6 мг.екв/л. Счита се за лековита по отношение на опорно-двигателния апарат.


line