Open
Open

Научна дейност

Програма: Опазване на приоритетни хабитати, видове и местообитания

Проект: Развитие на мрежата от защитени територии със собствен статут и включване на морска акватория в парка

Проектът включва изчистване на технически проблеми, свързани с границите на съществуващите защитени територии със собствен статут на природозащита, оптимизиране на границите на резерват “Узунбуджак”, разширения на съществуващи защитени територии – резервати и защитени местности, утвърждаване на разширени буферни зони около резерватите, прекатегоризация на някои от защитените територии в съответствие с промененото законодателство, обявяването на нови защитени територии, както и присъединяване на морска акватория към парка.
С проектът се предлага увеличаването на площта на защитените територии със собствен статут в парка (защитени местности и резервати) с около 4700 ха или 5% от ГФ. От тях около 1700 ха ще бъдат разширения на 8 съществуващи защитени територии и 3000 ха – за обявяване на 6 нови защитени местности. Ще се извърши и допълнително проучване на приблизително 5000 ха горска площ в пет важни за природозащитата територии по метода на бързата екологична оценка (БЕО) за определяне на възможностите за обявяване на нови защитени местности и за поставяне под защита на представителни съобщества на малоплощни приоритетни хабитати.
В съответствие с новото законодателство се предвижда прекатегоризация на природните забележителности: “Синя хвойна”, “Пирен”, “Наково кладенче”, “14 вековни дървета странджански дъб в м.Св.Илия” при с.Кости и “Находище на странджански дъб в м.Конаджика” в землището на с.Звездец в защитени местности. По същата причина следва да се прекатегоризира в защитена местност и територията на ИМ “Петрова нива”.
Проектът е със срок 6 месеца, като в стойността му влиза подпомагане на РИОСВ при изготвяне на документация и съгласуването на предложенията.
Подробна обосновка за развитие на мрежата от защитени територии в парка и дейностите, свързани с подготвяне на тяхното обявяване е дадена в Приложение 40.

Проект: Създаване на трансграничен парк “Странджа”

Проектът цели постигане на пълноценно и дългосрочно опазване на реликтните гори на Странджа със специфичната им флора и фауна, които представляват уникален природен феномен за Европа. Първостепенна мярка за постигане на тази цел е създаването на трансграничен парк, обхващащ турската част на евксинска Странджа. Увеличаването на площта на парка и включването на централните части на планината ще обезпечи по-сигурно опазване на горските хабитати от южноевксински и субевксински тип, както и по-големи и жизнеспособни популации от животински и растителни видове. Съхранените естествени гори в трансграничния парк ще допринесат за ограничаването на ксерофитизацията и запазването на водните ресурси в района. Проектът следва да се реализира на високо правителствено ниво.

Проект: Споразумение между Р.България и Р.Турция за запазване на естествения характер на реките Велека и Резовска

Целта на проекта е да се предприемат мерки за опазване на двете странджански реки, единствените от 20-те най-дълги български реки, които в много голяма степен са запазили естествения си характер. Проектът е особено актуален пред вид констатацията на Втория конгрес на IUCN (Аман, Йордания, 2000г.) за състоянието на реките в Европа, които постепенно губят своята естественост вследствие на хидростроителство (язовири, корекции, канализиране), разрушаване на речните легла (добив на инертни материали, рибни прагове), силно замърсяване и прекомерно ползване на водите, урбанизация на речните брегове и др. Липсата на защитена територия в турската част на планината представлява потенциална опасност от замърсяване и улавяне на речните води на Велека и Резовска. Извършеното хидростроителство на един от притоците на Резовска, както и корекцията на устието й могат да станат начало на по-сериозна намеса. Предвид изключителната ценност на двете реки за дългосрочното опазване на речната и крайречната биота в ПП “Странджа”, както и средообразуващото им значение за селското стопанство и туризма е необходимо незабавно започване на преговори и сключване на двустранно споразумение между двете държави, което да гарантира опазването на водите, бреговете и биотата на Велека и Резовска, независимо дали турската страна ще предприеме действия за създаване на защитена територия.

Проект: Спасителен център за приоритетни видове птици и бозайници

Проектът предвижда изграждане на спасителен център за консервационно значими видове птици и бозайници към ДПП “Странджа”. Съоръжението може да бъде част от предвидения с този План посетителски център в гр.Малко Търново. Освен чисто практическото си значение за опазване на биологичното разнообразие то ще има и висок възпитателен ефект и ще увеличи притегателната сила на посетителския център. Като начало центърът може да работи в партньорство с местната ветеринарна служба.

Програма: Възстановяване на приоритетни хабитати, видове и местообитания

Проект: Възстановяване популациите на приоритетни видове риби

Независимо от установяването на мораториум върху любителския риболов в реките на парка, подсилването на популациите на 5 приоритетни вида риби е необходимо, като за шарана мярката е спасителна. Другите видове са речната пъстърва, лупавецът, брияната и малкият речен кефал. Видовете са глобално застрашени, като шаранът и пъстървата са силно податливи на хибридизация с културни форми. За зарибяване с речна пъстърва на реките Младежка, Мечи дол (Айдере) и пъстървово-мряновата зона на р.Велека ще се използват изследванията и препоръките на Опитната станция по рибарство на СС на СЛРБ, Самоков. Разселването на лупавец, брияна и малък речен кефал ще се организира по цялата мряново-шаранова зона на р. Велека.
Проектът е от първи приоритет, но неговата реализация следва да започне след като реално се задейства мораториумът върху риболова в парка. Това се очаква да стане през третата година от забраната. Предвижда се зарибяване с личинки от местни популации.

Проект: Увеличаване популациите на приоритетни видове висши растения

Проектът предвижда възстановяването на популациите на няколко вида приоритетни растения, намиращи се в критично състояние или имащи незначителни по площ находища – тис, кримски чай и странджанско сапунче. От втори приоритет е стабилизирането на популациите на кавказката боровинка, червената липа и лъжника.

Проект: Възстановяване на приоритетни горски хабитати по речните брегове

Проектът включва възстановяване на приоритетни горски хабитати край реките, особено в местата, където е настъпила горска сукцесия в земеделските земи. Успоредно с това се предвижда възстановяване на естествения вид на нарушените речните брегове.

Програма: Мониторинг на приоритетни елементи от биоразнообразието

Проект: Комплексен мониторинг на приоритетни елементи от речните местообитания в парка: ихтиофауна, блатни костенурки и видра

Мониторингът на ихтиофауната цели да се установи ефектът от мораториума върху риболова в странджанските реки и от подсилването на популациите на пет от най-застрашените и от най-важните за любителския риболов видове. За реките, където са извършвани неотдавнашни проучвания мониторингът следва да се осъществи през последната година на мораториума и да се повтори в последната година от действието на Плана за управление, когато ще може да се установи влиянието на риболова върху рибните популации. За р.Резовска трябва да започне през първата година от приемането на Плана, с което ще се синхронизират данните за всички реки в парка и ще се установят възможностите за зарибяване с местен материал от реката. При провеждането на мониторинга предпочитание ще се дава на методиката, при която се използват рибарски мрежи, тъй като електроуловът често причинява значителна смъртност сред рибите. Освен за 17-те консервационно значими вида (Приложение 37.6) ще бъде установено състоянието на всички останали видове риби. Мониторингът на видрата се налага заради влиянието й върху рибните популации и световната й застрашеност. Най-подходящо е състоянието на нейната микропопулация да бъде проверено през последната година от мораториума върху риболова; тогава завършва и 10-годишния период от изследването на вида в парка (първо в България), проведено по подобрена методика на Макдоналд-Мейсън. Мониторингът на блатните костенурки следва да започне успоредно с мониторинга на ихтиофауната в р.Резовска, като ще се проследи разпространението и числеността на вида. Повторно събиране на данни ще се извърши в естуара на р. Велека през последната година от действието на Плана за управление за установяване на вредите от движението на плавателните съдове.

Проект: Комплексен мониторинг на приоритетни групи от биотата в резерват “Узунбуджак”

Проектът включва мониторинг на биологични групи, отличаващи се с голям брой консервационно значими и приоритетни видове. От бозайниците ще се наблюдават приоритетни видове хищници (дива котка, златка, вълк, черен пор и чакал), като мониторингът ще се провежда основно по маршрутния метод ежегодно към края на зимата и през периода на отглеждане на малките. Освен данни за числеността резултатите от мониторинга ще дадат възможност да се определят размерите на ловните участъци на видовете и конкурентните взаимоотношения между тях. Мониторингът върху птиците ще се провежда по стандартната методика на трансектите, позволяваща да се установи числеността на гнездящите видове в различните орнитоценози (3 типа горски местообитания), като същите трансекти ще се маркират и ще се използват десетилетия напред. Предвиждат се и нощни трансекти с прослушване за установяване числеността на совите и на козодоя. Мониторингът ще уточни състоянието на приоритетните видове: полубеловрата мухоловка, горска чучулига, градинска червеноопашка, червеноглава сврачка, черен, белогръб и сив кълвач, гълъб хралупар, козодой, синявица, грабливи птици, бухал, домашна кукумявка. В проекта се включва и мониторинг на консервационно значимата флора по методиката, използвана вече при изследванията в този резерват. Комплексният мониторинг (или по отделни групи) ще може да се провежда в бъдеще и резултатите му могат да се екстраполират за всички масиви от стари гори в парка с площ над 2000 ха.

Проект: Комплексен мониторинг на приоритетни групи от биотата в представителната територия Триречие

Поради изключителното разнообразие на приоритетни видове мониторингът в тази представителна територия ще бъде от особено значение за вземане на адекватни управленски решения.
Предвижда се мониторинг на най-важните групи от бозайната фауна, включващи световно застрашени видове горски прилепи (бехщайнов нощник, широкоух прилеп, малък и голям вечерник), горски гризачи (катерица и трите вида сънливци) и приоритетни видове хищници (дива котка, златка, вълк, черен пор и чакал). Мониторингът на световно застрашените видове горски прилепи и горски гризачи ще бъде проведен в старите гори на Триречие. Методиката за мониторинг на прилепите включва използването на специални мрежи за улов на прилепи, залагани по речни долини и в открити пространства, а също така и нощно установяване на видовете по издаваните от тях звуци със специална апаратура и претърсване на хралупи в подходящи горски участъци. Както и в резерват “Узунбуджак” мониторингът на приоритетни видове хищници ще се провежда основно по маршрутния метод към края на зимата и през периода на отглеждане на малките. В резултат ще бъдат установени числеността на видовете, което ще даде възможност да се определи размерът на ловните участъци и конкурентните взаимоотношения между хищниците. От птиците обект на мониторинг ще бъдат полубеловрата мухоловка, горска чучулига, градинска червеноопашка, червеноглава сврачка, черен, белогръб и сив кълвач, гълъб хралупар, козодой, синявица, грабливи птици, бухал и домашна кукумявка. Както и в резерват “Узунбуджак” ще се използва стандартната методика на трансектите, като същите трансекти ще се маркират и ще се използват занапред. Предвиждат се и нощни трансекти с прослушване за установяване числеността на совите и на козодоя. Проведените в по-далечното минало изследвания са определили района на ЗМ “Велека” и ЗМ “Парория” като особено важен за безгръбначната фауна. Това оправдава провеждането на мониторинг в тези територии на консервационно значими видове безгръбначни животни от групите пеперуди, бръмбари, мекотели, многоножки, паяци, правокрили и мрежестжокрили. В тези защитени местности ще бъде проведен и мониторинг на консервационно значимата флора по методиката, използвана в изследванията на резерват “Узунбуджак”.

Проект: Комплексен мониторинг в земеделски земи и карстови райони

Проектът предвижда проучвания в три района на Община Малко Търново, където се намират най-обширните земеделски земи и най-значимото разпространение на карста в парка. Обект на мониторинга ще бъдат: пъстрият пор, приоритетни видове пещеролюбиви прилепи (4 вида подковоноси и 2 вида нощници) през размножителния и зимния период, както и техните местообитания, 3 вида гризачи, обитатели на селскостопанските земи (лалугер, сляпо куче и гюнтерова полевка), 15 приоритетни вида птици, обитаващи или ловуваващи в открити пространства и скални масиви (египетски лешояд, 4 вида орли, бухал, домашна кукумявка, ливаден дърдавец, пъдпъдък, яребица, полска чучулига, полска бъбрица, пъстър скален дрозд, скална овесарка) и безгръбначната фауна, от която в по-далечно минало в земеделските земи са установени около 100 консервационно значими вида. Мониторингът на прилепите ще включва посещения на пещери и преброяване на животните, а така също и поставянето на мрежи в района на пещерите и по съседните речни долини и земеделски земи. Гюнтеровата полевка ще бъде установявана и количествено определяна чрез капанен улов, докато на другите два гризача находищата и числеността им ще бъде установявана през размножителния и следразмножителния период чрез наблюдения. Мониторингът на птиците ще се провежда в земеделските земи по трансектния метод, а за скалолюбивите видове ще се правят наблюдения на скалните комплекси през размножителния период. Мониторингът на пъстрия пор ще включва провеждане на комплексна анкета (въпросници с илюстративен материал и анкетиране на местни хора) и проследяване на дири по трансекти през подходящи за вида територии. Безгръбначната фауна ще се установява по обичайните за различните групи методи, а пещерните видове – с посещаване на пещери и карстови райони. Ще бъдат определени индикаторни видове за по-нататъшни наблюдения. Повторен комплексен мониторинг (с изключение на безгръбначните в земеделските земи) следва да се осъществи към края на действието на Плана за управление.

Проект: Мониторинг на приоритетни видове и хабитати в крайморската зона

Поради високата степен на застрашеност на крайбрежната биота от страна на туризма и натиска за строителство е необходимо извършване на мониторинг на установените в този район приоритетни видове сухоземни гръбначни животни. От бозайниците обект на мониторинг ще бъдат: 5 вида пещеролюбиви прилепи, големият нощник, гюнтерова полевка, лалугер, сляпо куче, дива котка, чакал, пъстър и черен пор. От птиците ще се наблюдават гнездящите – водолюбиви видове птици (Приложение 37.4), бухал, домашна кукумявка, синявица, голям маслинов присмехулник, яребица, пъдпъдък, черноглава овесарка, пъстър скален дрозд, полска бъбрица и ливадния дърдавец. От земноводните и влечугите обект на мониторинг ще бъдат сухоземни костенурки, змия червейница, черноврата стрелушка, голям стрелец, пъстър смок, жълтокоремник, голям гребенест тритон и балканска чесновница. Предвижда се мониторинг на безгръбначната фауна, за която от минали изследвания са известни между 100 и 120 консервационно значими вида. Комплексният мониторинг ще включва 12 приоритетни вида висши растения (Приложение 37.7) и 6 типа, уязвими от човешките дейности хабитати – пясъчни дюни, естуари, лонгози и крайморски влажни зони. Предвид завършилото наскоро проучване на биотата в двете защитени местности – “Силистар” и “Устието на река Велека”, проектът следва да се осъществи след първите три години от действието на Плана за управление, като се използват същите методики.

Проект: Комплексен мониторинг на приоритетни горски хабитати

Проектът предвижда създаване на методика и осъществяването на дългосрочен мониторинг на фитоценотичните и екологични параметри на всичките 17 приоритетни горски хабитатни типа (приложение 37.8), от които 10 имат ограничена площ – от 50 до 500 ха, а двата най-типични за южноевксинската растителност хабитати (горите с подлес от зеленика) са с ограничена площ на представителни съобщества. Проектът има важни практически и теоретични аспекти, свързани с реалното съхраняване на уникалните за Европа хабитати.

Проект: Мониторинг на херпетофауната в парка – II фаза

Добрите резултати от проучването, направено в началото на разработването на лана за управление, дават основание да се предвиди мониторинг на неизследваната част на парка, включваща 5 отделни района – западна част на ДЛ “Звездец”, източна част на ДЛ “Звездец” и западна половина на ДЛ “Граматиково”, югозападна част на ДЛ “Малко Търново”, южна половина на ДЛ “Кости” и югозападна част на ДЛ “Царево”, северозападна част на ДЛ “Царево”. Ще бъдат събрани важни данни за разпространението и срещаемостта на видовете от цялата херпетофауна с особено внимание върху 11 приоритетни вида (сухоземните костенурки и всички влечуги от Приложение 37.5 без стрелушката и червейницата). Може да се очаква да бъдат открити и нови за парка видове влечуги. Методиката включва преминаване по цялата шосейна мрежа, което дава възможност да се установи влиянието на движението на МПС върху популациите на видовете.

Програма: Проучване на горските екосистеми в парка и развитие на екологичния мониторинг

В програмата са предвидени проекти, които да допълнят липсващата информация за типовете гора и сукцесионните параметри в горските съобщества.
Програмата включва дългосрочно наблюдение и прилагането на система от показатели за оценка на горските екосистеми и процесите в тях. В очертаващата се ксерофитизация на района тези проучвания имат особено значение като научна основа за екологични решения в управлението на парка.

Проект: Изграждане на система за мониторинг на горите в парка

Целта на проекта е да се създадат условия за набавяне на липсващата информация за горските екосистеми, която ще обезпечи тяхното възстановяване и ефективно управление.

Проектът включва:

Получените резултати ще послужат за обезпечаване на научна основа за успешно естествено семенно възобновяване на т.н. трудновъзобновяващи се гори, преодоляване на изоставането при възпроизводството на издънковите дъбови гори и устойчиво стопанисване на целия горски фонд в парка.

Проект: Проучване на горските сукцесии върху изоставени селскостопански земи

Целта на проекта е да систематизира наличната информация за около 40 годишен период на нарастващо подивяване на селскостопански земи по границата с ГФ, самозалесяване и захрастяване, включително и чрез възникване на уникални храстови формации като калунаци.
Това проучване е необходимо както за собствениците на земи в парка, така и за определяне на действията върху изоставените земеделски земи.

Проект: Създаване на каталог с база данни за постоянните опитни площи

Проектът предвижда инвентаризация на трайно заложени дългогодишни опитни площи от различни институции и специалисти, описание и включване в каталог с необходимите характеристики в т.ч. инвентаризация на данните от изследванията и анализите на почвите в парка.
Целта на проекта е чрез приемственост да се обогати научната информация и използва при разработването на програмите, проектите и задачите в изпълнение на Плана за управление.


line